Фрагментите на eМ

Ихааа, я сега деца кажете… как си представяте дядо ви Коледа? Белобрад старец с остаряло мислене? Старомоден дядко, който разбира само от шофиране на шейна с 9 еленски сили и провиране в комини?

Нееее!

Моля ви се, значи, дядо ви Коледа е съвсем съвременна личност, ако и да е дядо. Той разбира и от Интернет! Поне така твърдят от детския сайт Az-Deteto.com - там дядо ви Коледа си е хоствал блога (този на български език) и даже са го хванали за момент между две поръчки да каже няколко мили думи на български за всички послушни деца!

Браво бе, дядо Коледа, я колко добре говориш български!

Докато се мотах из WordPress таз сутрин, открих блог за децата в Могилино.

Задължително го посетете!

Сложих го и в Задължително да се види! секцията с връзки.

Днес много се смях на нещо, което ми пратиха по мейла. Естествено, после разбрах, че е старо и че всички освен мен го били виждали, но понеже много ми хареса, все пак реших да го спомена:

Ценоразпис за селски туризъм 
Те го и ценорасписо, като у скобите съм турил пояснениа за по наясно.
ЦЕНОРАСПИС

Спане
У одаята с исглед накъмто барата - два лева на креват.
У одаята с исглед накъмто дворо - един и педесе пак на креват.
(и двете такси са независимо за мъжко ели за женско ама ако некоя ми фане окото моем да напрайм остъпка с некакви процентове)

Ядане

Закуска - пържени филий с кисело млеко една паничка.

Обет - пържена лютеница, пръжки с боб, картофена чорба и компот (секи път различно само компота е секогаш)

Вечера - яйцета на очи ели бъркани (секи път различно) и ена малечка шльокавица по желание на клиенто с мезе торшиа а летоска домат ели краставица.
Сичко наедно - два и педесе секи ден.
(ако неко ден ми ареса компаниата може да отпущим по ена голема кайсиева за бес пари)

Хигиенски нужди
Ако некой му се прикъпе слочайно, може летоска у барата а зимъска у цинково корито с ладка вода от котел. И у двата случая претвиждаме търкане на гръб с кисе от назе. Ако търка Глигорица, таксата е лев и осемдесе, ако търкам язе таксата става на лев и педесе що съм по- як.

Ако некой си мие забите, да си носи паста, що у Добролево немаме. Ние заран като се нажабурчиме с шльокавица и не завъждаме микробе. Сапун нема нужда да се носи, ние имаме ператен он се не пеняви като грацкия ама отмива добре.

Нужник си имаме у дворо и е екологически исправен. Секи път като се размерише та почне да люти на очите, му фъргам вар. За него таксата е двайсе стотинки на исхождане, става дума за голема нужда (леле а Натка расправа, че у градо зимат по педесе стотинки). Иначе пикането може и у дворо за бес пари ама гледай да не е у насадено.

Торизам и други заебавки

Отиване (и завръщане) до гората за гъби ели е тека, само за расодка, с придрожвач (язе) - един лев натам и един лев навам, става на въпрос за пеша.
Ако е с яздене на магаре, таксата е секи път различно що требва да го пазарим от друк, що мойта магарица Живка е проклета и може да стане неко сакатлък. Ама нема да се върже повече от два лева нанатам и два лева нанавам сметам язе.

Посештение на хоремаго с придрожвач (язе) - педесе стотинки сичко, ама кво си викнеш на Витка ели Благой си плащаш оделно.
Ако викнеш нещо и на мене (ама да не е лемонада) таксата отпада. Апа ако тръгнеме сички тористе у група един е за бес пари ама вие че си се разберете кой.

Издойване на коза (ели офца) с инструктор (Глигорица) - осемдесе стотинки.
Издойване на крава пак тека - лев и двайсе.

Цепене на дърва с манара и инструктор (язе) - два и педесе за кубик.

Копане с малечко мотиче у дворо - един и десет на фитириа (по грацки май се вика леха).

Копане със сащинска мотика на кукуруз ели лозе - два и двайсе на рет.

Чистене на кочината на прасето Гошко - осемдесе стотинки.

Изфъргане на тор от оборо до улицата - лев и четиресе на количка.

Други - наспорет клиенто.
(у други олизат Глигорица да ви пее като едете, ели язе да ви водим до казано да видите как се пече рикия, ели текива неща)

Забелешка
Ако дойде чожденец ели чожденка в независимос от каде е в смисал на даржава, таксата веднъга се преобръща у еврота по същите цени. И да си водат превеждач.

Добре дошле у назе!

При Дени видях за пръв път списък с 200 неща, които да направим, преди да умрем.

Досега имам 43 направени. И ми се струва, че съм малко назад със сроковете!

Пробвайте се и вие!

Филмът на BBC за изоставените български деца…

Ужасно ме боли!

Днес получих това по пощата!

Луд свят, а? Преследваме толкова неща, времето все не ни стига, правим повече и повече пари… и забравяме да живеем.

Когато гледам това клипче и си мисля, че ако някой ден просто зарежа всичко, взема си фотоапарата и едно яке и намеря начин да помогна на едно от тези изоставени, забравени, презрени и отхвърлени деца, може би животът ми ще е по-смислен от всякога. Въпросът е какво ще правя дотогава?

Ето какво е написала една приятелка в своето представяне в един сайт:

Вярвам в даването на втори шанс

Вярвам в даването на втори шанс на вторите шансове 

I believe in second chances

I believe in giving second chances second chances

Разкошно, нали?!

Срам, не срам, цял месец не съм писал. Не че нямаше какво да кажа, ами… и аз не знам защо. Но днес ме фрасна една мисъл на Блез Паскал, та ето я като Фрагмент на деня (понеже е малко двусмислен преводът, публикувам и английския вариант):

“Малките умове се вълнуват от необикновеното, а великите умове - от обикновеното”

Блез Паскал

“Small minds are concerned with the extraordinary, great minds with the ordinary.“

Blaise Pascal

Върнах се от моретооо! Още в неделя, та малко ме е срам, че не писах!

Но ето сега - по-добре късно, отколкото никога.

Изкарахме страхотно - само един счупен нос, иначе всичко беше на 6. Не моят нос де, а на Васето.

Снимки може да се гледат тук:

Камен бряг - лято 2007

Храната малко куцаше, но гледките компенсираха отвсякъде - спах си в палатката само 2 вечери - през другото време бях на скалите над морето - струваше си.

За пръв път в живота си скачах от скали - е, не много високи, но като за пръв път беше добре. Опитах се и да готвя, без особен успех обаче - хората възпитано си изядоха всичко, само Васето на следващия ден ми каза, че не съм бил сложил много вкусно (не му е счупен носа за това де, играхме ръгби просто).

Беше си приключение.

Посетете го преди да е застроено и кошмарно!

усмивка

Ох, дойде му времето. Отивам на море. Малко вълнички, малко слънчице, малко миди, малко гмуркане, малко… почивчица.

По тоя повод да ви разкажа един виц (предстои ни дълга раздяла, цяла седмица, та да се усмихвате през това време):

Отива секретарят на милиардера Робинсън в курорта, където шефът му ще почива; влиза директно в хотела и вика управителя и му казва:

- Избрахме вашия хотел за почивката на г-н Робинсън (при споменаването на името управителят се усмихва блажено). Имаме обаче няколко забележки.

- Разбира се, - отговорил управителят, - ще направим всичко, което е по силите ни.

- Първо, - казал секретарят, - пясъкът на плажа е твърде едър - моят шеф обича ситен и нежен като коприна пясък.

- Това може да се оправи веднага, г-не, - подмазал се управителят, - но ще струва определена сума…

- Не се притеснявайте за парите - изобщо не обсъждаме този въпрос.

Разтичал се управителят, докарали 4-5 камиона с пясък и направили пясъка като коприна.

- Добре, - останал доволен секретарят. - Сега обаче има още забележки - вижте вълните - твърде са високи, твърде силно се разбиват в брега. Не бива така, г-н Робинсън обича малки вълни, с бели връхчета, които кротко да припяват по време на следобедната му дрямка.

Позамислил се управителят, но намерил изход:

- Може, но ще е скъпичко…

- Нали се разбрахме, че парите не са проблем,- малко раздразнено отвърнал секретарят.

Разтичал се пак нашият човек, намерил инженери, камиони, строители и за нула време спретнали система от вълноломи, та до плажа с копринения пясък достигали само мънички вълнички с бели гребенчета, които припявали с най-нежния глас на света.

- Има и още нещо, - накрая казал секретарят. - Вижте облаците, моля Ви се, големи и сиви. Г-н Робинсън обича малки, бели и пухкави облаци - иначе просто не може да се отпусне както трябва.

Видял се в чудо управителят, но накрая извикал гражданска авиация, разбили облаците с ракети против градушка и ги направили като малки нежни парченца памук по небето.

Дошъл денят, самолетът на г-н Робинсън кацнал на летището до хотела, слязъл той и още докато бил на стълбичката видял ситния пясък, чул песента на вълничките, съзрял пухкавите облачета, протегнал се доволно и се провикнал:

- Ей, че красота. Просто не разбирам, за какво са му на човек толкова пари…!

И понеже и аз не разбирам същото, мисля да спя на палатка!!!

лека…