Един охлюФ на пътя
август 7, 2007
Този уикенд пътувах с приятели. Обиколих половин България (за пътуването – друг път ще разкажа).
На връщане валя много. По едно време намаля и дори проблесна слънчице. И докато пътувахме по оживения път между Пампорово и Пловдив, видях един охлюФ.
Да, точно така – охлюФ на асфалта. И много целенасочено се беше запътил да прекоси целия път. И ако е истина, че представителите на неговия вид изминават по метър на час, на този смел мъник му предстояха поне още 6 часа пътешествие… между гумите на хвърчащите автомобили.
Той обаче продължаваше. Дали защото не разбираше или защото не му пукаше или защото просто трябваше да стигне на другия край?
Завиждам му!
август 8, 2007 at 4:10 pm
Бре, за да кажа две думи за един охлюв ми поискахте цялата биография.
Завиждам ти за пътуването, но май и ние сме охлюви по пътя на живота – 6 часа 6, ама ще е цял щастливец, ако оцелее в това движение – хората не успяват, та какво остава за охлювите:)))) поздравления:))))
Човекът е човек когато е на път:) а охлювът когато го вали:))))