Ф: Децата в Могилино
ноември 8, 2007
Докато се мотах из WordPress таз сутрин, открих блог за децата в Могилино.
Задължително го посетете!
Сложих го и в Задължително да се види! секцията с връзки.
…
септември 28, 2007
Филмът на BBC за изоставените български деца…
Ужасно ме боли!
Този луд, луд свят…
септември 28, 2007
Днес получих това по пощата!
Луд свят, а? Преследваме толкова неща, времето все не ни стига, правим повече и повече пари… и забравяме да живеем.
Когато гледам това клипче и си мисля, че ако някой ден просто зарежа всичко, взема си фотоапарата и едно яке и намеря начин да помогна на едно от тези изоставени, забравени, презрени и отхвърлени деца, може би животът ми ще е по-смислен от всякога. Въпросът е какво ще правя дотогава?
Свобода… на диктатурата
август 9, 2007
Ровичкам си аз из нета и четейки за наводненията в Азия някакси достигам до сайта на Евангелски вестник – официалния орган на евангелските църкви у нас и следния материал там:
„В Беларус има забрана на използването на интернет
08 Август 2007 г.
Президентът на Беларус Александър Лукашенко е дал нареждане на правителството да затегне ограниченията върху достъпа до интернет, следвайки модела на Китай.
В момента в бившата съветска република хората трябва да представят личните си документи, за да използват мрежата в интернет кафенетата.
Потреблението в офиси и при частни потребители се контролира от държавата. Според авторитарния президент интернет е място, което служи за платформа на опозицията и на държави, вражески настроени към Беларус.
Лукашенко управлява Беларус от 1994 година като преследва дисидентите, закрива опозиционните медии, налага строг контрол на частния бизнес и преследва християните“.
Ето и материал по същата тема в news-bg.com
Какво друго ни остава да кажем, освен: Хвала на такива президенти!
Много ме впечатли и изразът „по примера на Китай“. Явно наистина е важно от кого взимаме пример…
Свобода на… диктатурата в Украйна и Китай! Да му мислят свободното слово, частният бизнес и християните!
Максим(ум) ефект
август 8, 2007
Тия дни станахме свидетели на ужасна катастрофа, в която беше забъркан и световният шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки. Знаете историята – качваш се на джипа си, пийнал, и на един завой отнасяш едни обикновени хора, които и за миг не са предполагали, че някога ще срещнат толкова известен човек като теб толкова отблизо.
Няма да я преразказвам историята, няма и да я коментирам – много беше коментирано вече. Само ще си кажа, че гледах (слушах) телевизора снощи, където пак обсъждаха темата, и един чичко (не помня кой) каза следната работа:
„Това е Максим Стависки все пак. Съдът трябва да помисли за намаляване на наказанието или за предлагане на условна присъда“
Малко се втрещих. Първо, хареса ми много фразата „съдът трябва“. Доколкото се сещам единственото нещо, което трябва да прави съдът в България, е да се грижи да остане максимално строг и независим и неутрален по отношение на нарушаването на законите. Още повече, когато става въпрос за шофиране в нетрезво състояние и убийство.
Второ, аргументът „Това е Максим Стависки“ е много силен и ми хареса. Именно защото е той, това нещо не бива да се разминава безнаказано – известността му носи със себе си отговорност, която би трябвало да поеме.
Та не ми е тука думата за Максим и катастрофата ами аман от чичковци, които плямпат глупости от екрана на телевизора, без дори да се замислят. Както и от кофти практиката у нас да ти се разминава, ‘щото си известен.
Това е!
