Фрагментите на eМ

Най-добрият разказвач е оня, който превръща ушите на хората в очи.

Арабска поговорка

Поезията се ражда не когато ние искаме, а когато тя поиска. Тя прилича много пъти на забравена дума, която ни идва на устните само след като сме престанали да я търсим.

Атанас Далчев

Фрагменти, мисли и впечатления

Много обичам Далчев. Не толкова поезията му, но Фрагментите. Непрестанно ме карат да се замислям. Ето и сега - толкова е прав. Поезия не пиша, но пиша музика. И когато реша, че ще напиша песен, и седна с инструмент в ръка, никога не става.

Песента идва сама, когато не я чакам, в тролея или на улицата, като нежна мелодия или задъхан ритъм - фрагмент, от който се ражда цялото, искра от Бог и нежно подухване, които разпалват в теб изпепеляващ огън. И винаги е неочаквано.

Иначе щеше да е скучно.

Докато се разминавах се с една баба на улицата (някъде на Шишман беше, аз пресичах кръстовището, а тя се канеше да го направи), тя се провикна със солидна доза раздразнение в гласа си:

- Хайде бе, няма да те чакам с часове!

Помислих, че го каза на шофьора на малката червена кола, която преди секунда спря точно пред нея на пешеходната пътека и й запречи пътя.

Сбърках.

Говореше на мъжа си - приведен възрастен човек, който, здраво стиснал бастуна си, едва се тътреше десетина метра зад нея.

Къде ли по пътя беше изхвърлила думите: “докато смъртта ни раздели”?

Пътувах към Исперих - моето любимо място - при баба и дядо винаги е толкова хубаво.

Взех влак - цяла нощ, цяла България. Така имам време - да съм сам, на тишина (е, като изключим монотонната песен на колелата).

Преди да се стъмни, стоях в коридора на влака и наблюдавах релсите - как препускаха, извиваха се, от време на време се скриваха в тунели, после излизаха в полето и се успокояваха.

- Искаш ли да научиш една мъдрост? - попита някой зад мен.

Обърнах се - нямаше никой. Пак загледах релсите.

- Искаш ли или не? - обади се пак гласът в затъмнения коридор. Беше спокоен, плътен, глас на някой, който сякаш знаеше цялата мъдрост на света.

Този път не се обърнах:

- Искам.

- Погледни отново релсите, - каза Мъдрецът (така го кръстих в ума си).

Погледнах. Релси, нищо повече.

- Не е така, - спря ме той. Сякаш ми четеше мислите. - Животът ти е като този влак - имаш начална гара, крайна гара и между тях безброй спирки, завои, понякога тунели. И релси, много релси.

Готино сравнение - наистина животът е като влак - малко или много имаш си посока, начална станция (някои тръгваме от малки гари, други сякаш стартират с влакове стрела), крайна станция (всички умираме, и по пътя - завои, тунели, трудности, понякога изгреви, понякога залзи. Ама релсите…

- Релсите са другите, - отговори гласът. Наистина знаеше какво си мисля. - Онези, които също като теб имат своя път и посока. С много от тях ще пътувате заедно, за различно време, после всеки ще завива в пътя си. На някои гари ще виждаш много други релси - хора, с които учиш, работиш. Някои от тях ще са по-близо, други - по-далеч, трети едва ще забележиш. И през целия ти живот ще се сменят, ще се пресичаш с нови, някои стари ще си тръгнат. А някои релси ще бъдат до теб винаги - понякога ще се отклоняват, понякога ще се скриват в тунел, но винаги ще идват отново. Просто защото посоката ви е една и съща.

Мъдрецът млъкна. Влакът все така напяваше върху релсите, които сега ми се струваха като близки приятели. Постоях известно време заслушан в песента му, после се огледах. Отново бях сам в коридора.

Погледнах през прозореца. И макар че нощта вече беше прегърнала полето, през което минавахме, знаех, че не съм сам и има релси, които пътуват в моята посока. И за тях ще ви разказвам ТУК - за всички онези, с които сме пресекли пътищата си, но сме отминали, за онези, с които тичаме заедно - за моите приятели.

И може би си струва да четете за тях и да мислите за всички онези релси, които днес препускат редом с вас. Защото това никога няма да се промени.

Не и във влака на живота.

С очи от пясък
и със колене
забити в двата хоризонта
човек на своя Бог се моли -
вятър е гласът му.
думите се късат като корабни въжета.
А Бог е кротък залез,
който никога не закъснява.
Душите на делфините
като игли
вълни пришиват към морето.
Божествена картина -
някой стене във съня си,
а наяве е безмълвен.

Константин Делов

Е, поне аз отивам - тази събота и неделя.

Заминаваме с Ив и Боката само след няколко часа (Жюстин е толкова добра - само си поисках и веднага ме пусна да си ходя по-рано от работа), а в събота ще дойдат Теди (той), Теди (тя) и кака ви Дейна.

Изобщо, хубаво е човек да има приятели, нали?

По тоя повод обмислям създаването на категория Приятели, в която да разказвам за всеки от тях поотделно - мисля, че ще се зарадват.

Хайде като се върна ще разкажа за пътуването и ще пиша какво съм решил за Приятелската категория.  Е, и снимки ще покажа де

усмивки

Оригиналният не търси да бъде оригинален.

Атанас Далчев,

“Фрагменти, мисли и впечатления”

Художникът и вятърът

На Иван Симеонов

Художникът искаше да нарисува вятъра,
и рисуваше листа, които излизат лудо от
пожълтялото дърво като искри от разпалван огън.
Той искаше да нарисува вятъра,
и рисуваше как се струи и проблясва тревата
в ливадата.
Той искаше да нарисува вятъра,
и рисуваше облаци, пръснати в паническо
бягство по небето.
Художникът искаше да нарисува вятъра,
и виждаше винаги, че рисува друго.

1977

Атанас Далчев

“Среща на гарата”

Ровичкам си аз из нета и четейки за наводненията в Азия някакси достигам до сайта на Евангелски вестник - официалния орган на евангелските църкви у нас и следния материал там:

“В Беларус има забрана на използването на интернет
08 Август 2007 г.

Президентът на Беларус Александър Лукашенко е дал нареждане на правителството да затегне ограниченията върху достъпа до интернет, следвайки модела на Китай.
В момента в бившата съветска република хората трябва да представят личните си документи, за да използват мрежата в интернет кафенетата.
Потреблението в офиси и при частни потребители се контролира от държавата. Според авторитарния президент интернет е място, което служи за платформа на опозицията и на държави, вражески настроени към Беларус.
Лукашенко управлява Беларус от 1994 година като преследва дисидентите, закрива опозиционните медии, налага строг контрол на частния бизнес и преследва християните”.

Ето и материал по същата тема в news-bg.com

Какво друго ни остава да кажем, освен: Хвала на такива президенти!

Много ме впечатли и изразът “по примера на Китай”. Явно наистина е важно от кого взимаме пример…

Свобода на… диктатурата в Украйна и Китай! Да му мислят свободното слово, частният бизнес и християните!

“Пътуваме цяла нощ. Влакът лети с пълна бързина. Край прозорците се носят сенки на дървета и телеграфни стълбове. Далеч някъде един град с фенерите си блясва и угасва като рояк пръснати искри в мрака.”

Атанас Далчев,

“Фрагменти, мисли и впечатления”